Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен. Особено се харесваше на Христина, когато Митко и се обаждаше в службата и просъскваше страстно на слушалката “О, о, о.. путко, как си?” или “Хайде гледай да се прибереш по-рано https://louis5rvwx.blazingblog.com/29946133/Най-добрата-страна-на-историите-от-Сиан